ЗАТЪ̀ЖВАМ СЕ, -аш се, несв. (диал.); затъжà се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Затъжавам се. Когато Станка тръгна към дома си, Кръстевица я придружи. „Да видя малките, миличките“, викаше тя. „Час ако ги не видя, затъжвам се.“ Г. Караславов, ОХ IV, 339.